Еко Проект

Екологичното списание

Вие сте тук:Home Отпадъци Отпадъци от опаковки законови изисквания

Отпадъци от опаковки законови изисквания - Опаковки и отпадъците от тях закони и нормативи


Разделно събиране на пластмаси

В повечето европейски държави е въведено в практиката отделянето на пластмасите в домакинствата и допълнителното им сортиране преди преработването им. Процесът по допълнителното им сортиране се извършва на претоварни станции или сортировъчни площадки, които биват изграждани в близост до депата за битови отпадъци или до предприятията за преработка. В последните години е широко разпространено маркирането на пластмасите, което създава предпоставки за правилното им сортиране
по видове. Съществуват 4 основни техники за разделяне:

Механично разделяне
Сортирането се извършва ръчно чрез идентификационния им код или автоматично чрез използване на детектори, работещи в близката инфрачервена област.



Химическо определяне
Приложимо обикновено за PVC контейнери (хлорът може лесно да бъде определен).

Разделяне по плътност
Флотационни техники разделят полимерите от другите материали в зависимост от тяхната плътност. Тази техника също се използва масово за разделянето на полиетилена и полипропилена, (които са по-леки от водата), от поливинилхлорида и полиетилентерефталата,
(които са по-тежки).

Електростатично разделяне
Частично използвано за разделяне на PET и PVC. Класификацията се извършва въз основа на статичните електрични заряди.

Прието е вече разделените видове пластмаси да се наричат фракции. Най -малката фракция е от разпенен полистирен (EPS), по - известен като „стирофом“ или „стиропор“. Други фракции, получавани в сортировъчните инсталации, са тези на PP, PET и PE. Днешните технологии позволяват пластмасите дори да бъдат разделяни по цвят. От технологична гледна точка всяко ниво на сепарация е изпълнимо.

Рециклиране

Преди да се премине към процеса на рециклиране на пластмасите, е необходимо да се предприемат няколко стъпки. За производството е нужно да има пречистен поток от суровини за изработката на изделия от пластмаса. Това също изисква отпадъците от пластмаса да бъдат нарязани и регранулирани. В рециклиращите предприятия първоначално отпадъците от пластмаса се шредират (грубо смилане) и след това се нарязват на по -дребни части. Последователно преминават през различни фази: миене, ново разделяне на фракции, изсушаване преди регранулирането им. Пластмасите, които са силно замърсени и не могат да бъдат почистени, се превръщат в брикети, гранули и се агломерират. Рециклирането на повечето пластмасови отпадъци се осъществява механично. В стоманодобивната индустрия, смесените пластмаси се използват за производство на чугун. Използва се редукционен процес на възстановяване
на кислорода от желязната руда. При 2000 ° C пластмасите се преобразуват в CO и H, които превръщат желязната руда в чугун или стомана. По този начин се запазват ценни ресурси като газ, нефт или въглища в основните производствени процеси.
От рециклираните пластмаси могат да се произвеждат различни крайни продукти - фибровлакна за текстилната промишленост, килими, дюшеци и дрехи, канализационни тръби, подметки на обувки, подови настилки, щайги и саксии за цветя, офис - принадлежности и други.
Производството от рециклирани пластмасови отпадъци вместо от „свежи“
суровини може да спести 85 – 90% от енергията.

Ограничения при рециклирането на пластмаси

Механично рециклираните смесени пластмаси се използват за изработване на домакинска мебелировка, покривни конструкции, кабелни покрития, огради, контейнери, палети, стоки за бита.
Правени са проучвания относно влиянието на рециклирането върху отделянето на „зелени газове“ в атмосферата и във всички случаи то е доказало предимствата си пред останалите методи като например енергийно оползотворяване или обезвреждане. Само в случай, че дейностите по разделното събиране, сортиране, транспортиране и обработка не са с подходяща логистика, можем да твърдим, че има частични вреди, нанесени върху околната среда. Правени са опити за замяна на пластмасите с друг материал, но това не би могло да доведе до разрешаване на проблема с образуване на отпадъци от опаковки, тъй като в този случай ще бъдат заменени едни видове опаковъчни материали с други.

Оползотворяване на енергията

Когато е невъзможно да се отделят пластмасите от общия поток отпадъци, те могат да се използват за генериране на енергия. Възможностите за избор включват: изгаряне с отделяне на топлинна енергия, производство на гориво от отпадъци или на гориво от опаковки, тъй като калоричността на повечето пластмаси е много висока. Досега се смяташе, че се отделят много емисии на вредни газове при изгарянето на отпадъци, съдържащи пластмаси. Изследвания сочат, че при правилно управление на процесите при изгаряне, (особено отделянето на съдържащите хлор отпадъци от общия поток отпадъци, предназначени за изгаряне), високото съдържание на пластмаси в общите отпадъци води до намалени емисии на CO, по -пълно изгаряне, намалени нива на SO2 и няма увеличаване на отделеното количество диоксини и фурани.

Бъдещи насоки

Бъдещите направления за развитие на технологиите и разработването на нови видове пластмаси, ще усложни тяхното рециклиране и оползотворяване, но също така може да увеличи възможностите за по-дълго ползване на даден електроуред и т.н. В областта на производството на опаковки от пластмаса се правят опити те да се заменят с биоразградими материали. Засега новите материали са скъпи и изискват
внедряването на нови технологии за опаковане. Усилията на всички потребители трябва да бъдат насочени към съхраняване на ценните суровини и материали и връщането им отново в цикъла на производство. В тази връзка, за да бъдат постигнати високи нива на рециклиране и оползотворяване на отпадъците от пластмаси, трябва да бъдат положени усилия от цялото общество при разделното събиране и да бъде избиран само като краен вариант обезвреждането им чрез депониране.

Хартиени и картонени опаковки

 Производството на хартия се основава на свързването на целулозни влакна, добивани от дървесни, лесно преработваеми линейни фибри. Този материал е гъвкав, лесен за формуване, печатане и декориране. Предварителната обработка на отпадъчната хартия и картон изискава те да бъдат ръчно или автоматично разделени по видове.
 Въвеждането в производството на хартия на щадящи околната среда технолигии, които не замърсяват въздуха и водата, често става с цената на много усилия и значителни инвестиции от страна на производителите в този сектор. Отделянето на замърсители в околната среда е намалено драстично в сравнение с периода на 70 – те – 90 – те години. Все още обаче това е една от големите цели, които си поставят производителите в хранителната индустрия.
 Въпреки, че не може да се каже, че всички проблеми с околната среда са разрешени, производството на хартия е на прав път. Не е възможно или необходимо да се рециклира цялото събрано количество хартия, тъй като тя трябва да отговаря на определени хигиенни норми при влагането й в нови продукти. Хартията и картонът, от гледна точка на техния произход от дървесина, имат висока калорична стойност и могат да бъдат оползотвотени.

Опаковки от метали
 
В наши дни стоманата и алуминият са широко разпространени. И двата метала се обработват лесно и от тях се получават най-различни форми. Те осигуряват добра защита на консервирания в тях продукт. Алуминиевата опаковка обаче е почти 3 пъти по-лека в сравнение със стоманената, по тегло тя се приближава дори до пластмасовата.
На повърхността на алуминия се образува тънък оксидиран слой, който го предпазва от по-нататъшно ръждясване. Алуминият провежда по-добре топлината от стоманата – търговците повече го ценят, защото по-бързо могат да нагреят или охладят напитката опакована в него. Лекотата, с която се превръща във фолио е друго негово преимущество. Плюс на стоманата в опаковането е, че е по – евтина. И двата метала се рециклират лесно.
 Първата консерва била направена в Англия преди около 250 години.
Доколко консервните кутии са безвредни за храните в тях, е практически
невъзможно да се разбере. Специалисти смятат, че под въздействието на по-агресивни субстанции (мазни храни, кисели сокове, енергийни и алкохолни коктейли, бира и др., т.е. промяна на pH) вредните метали могат да преминат в тях. Рискът  от това да се случи  расте заедно с продължителността на съхранението. За да се избегне това не трябва да се оставят отворени консерви, дори в хладилник или би могло да се закупуват
по-малки опаковки на използваната храна. Ако все пак е останало количество храна от консерва, най-добре е да се прехвърли в добре стъклен съд. Смята се, че стъклените прибори са най-безвредни за човека. 

Стъклени опаковки

 Стъклото, заедно с хартията е най-традиционният опаковъчен материал.
 Стъклото е широко използвано още от древни времена. Произвежда се от леснодостъпни и сравнително евтини суровини: пясък, силициев диоксид, натриев карбонат и доломит, варовик, мрамор и натриев сулфат.
 Съвременните технологии позволяват на производителите на стъкло да произвеждат съдове с една и съща здравина, като използват по –малко суровини, известни като леки добавки.
 За да може стъклото да се използва отново в производството и да бъдат намалени разходите по допълнителното му сортиране, е необходимо то да бъде разделено правилно от крайните потребители. Въведена е система за разделното му събиране, която позволява получаване на качесвен краен продукт без странични примеси. Тъй като разделянето на стъклото се извърша още в домакинствата, е важно в обществото да се създаде позитивна нагласа по отношение рециклирането на този материал.

Многократна употреба на стъкло

 Бутилките, които се предвийда да бъдат върнати, които са измивани многократно и използвани, следва да бъдат по –здрави отколкото бутилките, които са предназначени за еднократна употреба. Съотвенто при производството на бутилки за многократна употреба се влагат значително повече суровини. Общият баланс на използваните суровини за бутилки за многократна употреба в сравнение с този на бутилки за еднократна, е по – благоприятен  с всяко следващо връщане и нова употреба. Обратното – когато бутилката за многократна употреба се изхвърли след еднократно ползване, на практика  се използват много повече суровини, отколкото биха били необходими за бутилка за еднократна употреба. Икономически схемата за многократна употреба на стъклените бутилки е изгодна в по – малките населени места и при добра логистика могат да се намалят разходите и замърсяването на въздуха при транспортирането им до мястото на пълнене. В българското законодателство са създадени облекчения за тези, които желаят да въведат депозитна или друга схема за многократна употреба на опаковки като опаковките за многократна употреба се считат за пуснати на пазара само веднъж независимо от броя на употребите им (чл.26 от Наредба за опаковките и отпадъците от опаковки).

 Депозити 

 В повечето държави от Европейския съюз, за голяма част от пусканите на пазара стъклени опаковки, е въведена депозитна система, която стимулира потребителите да връщат празните стъклени опаковки. В тези държави има различни насърчаващи механизми и инициативи за връщане на стъклените опаковки. За целта депозитите следва да бъдат достаъчно високи, въпреки че това влияе отрицателно върху крайната цена на продукта.

180
com_content.article
(8 гласа, оценка 4.00 от 5)
Отпадъци от опаковки законови изисквания4.00 от 50 от общо 8 гласували.


Данни за автора
Галина Димитрова
Author: Галина Димитрова
Еко проект

Внимание забранено е копирането на статиите без изричното разрешение от администратора на сайта или авторите на самите статии

Еко проект е сайт с идеална цел, това означава, че сайта се прави на доброволни начела, информацията в него е авторска в по-голяма част. Ако желаете да стани автор в нашия сайт моля пишете ни!