Еко Проект

Екологичното списание

Вие сте тук:Home Отпадъци Отпадъци от опаковки законови изисквания

Отпадъци от опаковки законови изисквания

Опаковката е важен фактор при избора на определена стока, въпреки че купуваме продукта вътре в опаковката, а не опаковката въобще.
Независимо от избрания материал или форма на продукта, опаковката изпълнява следните функции:


1.    предпазва продукта и му осигурява трайност
2.    улеснява боравенето с него
3.    носи информация за съхранение и транспортиране на стоката
4.    представя стоката (срок на годност, калоричност и др.)
5.    предпазва от неправилна упостреба
6.    предупреждава за преднамерено подправяне
7.    привлича вниманието на клиента към стоката
 
 В разработването на опаковките има 2 основни тенденции:
1. Многофункционалност на опаковките. Тя се разглежда в 2 направления:
- от гледна точка на потребителя – опаковката да се използва многократно и да изпълнява същите функции
- от гледна точка на транспортирането – да е удобна при различни начини на товарене, транспортиране, съхранение
2. Екологичност на опаковките – визможността за безвредна обработка и спестяване на дефицитни ресурси.

Генериране на отпадъци от опаковки

Около ¼ от теглото на битовите отпадъци в държавите от европейския съюз е от опаковки. Много от опаковките обаче се обемисти. Например пластмасовите бутилки, кутии от зърнени храни и др., и така се създава затруднение по отношение на тяхното събиране, поради потребността от големи по размер контейнери. Визприемането на опаковките като причина за образуване на големи по обем и количество отпадъци ни кара да мислим, че има несъответствие между количествотото опаковки и количеството стоки, които купуваме. Тенденциите на генерираните отпадъци от опаковки варират в различните страни. В някои страни (например Италия и Германия) се забелязва тенденция за увеличаване, докато в други страни (Франция, Ирландия и Австрия) количествата генерирани отпадъци от опаковки се стабилизират и даже отбелязват слабо намаление. Средното количество отпадъци отопаковки за ЕС е 168 кг/жител.

Видове опаковки в нашето ежедневие. Източници на тяхното получаване 

От съществено значение както за опазването на ОС, така и за здравето на човека е материалът, от който са направени опаковките. Зачестилите в цял свят изследвания върху въздействието на материалите, от които се произвеждат опаковките, дават много тревожни резултати. Храните, които са поставени в иначе привлекателни опаковки понякога са с влошени качества и често те биват опасни за човека.
 На Фигура 1 е представено потреблението на различните видове опаковки в България, в зависимост от материала, от който са направени. Данните са отчетени за периода 2004 - 2009 година.

Фигура 1 Потребление на видовете опаковки в България за периода 2004 – 2009 година

Както се вижда от Фигура 1 най-високо потребление през годините има на пластмасови, хартиени и стъклени опаковки. Като цяло употребата на различните видове опаковки през периода 2004 - 2009 година е следната: при пластмасовите, хартиените и картонени опаковки се наблюдава повишаване на потреблението, докато за стъклените и дървените опаковки се отчита спад. При металните опаковки тенденцията е към запазване на невисоки нива на използване.
На Фигура 2 са показани процентните дялове на опаковките за многократна употреба спрямо опаковките за еднократна през периода 2004 – 2009 година, ако се приеме, че пуснатите на пазара опаковки е 100%.



Фигура 2 Дяловете на опаковките за еднократна и многократна употреба през периода 2004 – 2009 година, изразени в проценти

Пластмасови опаковки

Пластмасите, наречени още полимери, са изграде от дълги високомолекулярни вериги. Основните изходни суровини за тяхното получаване са нефт и природен газ. Те са най-новия и разпространен материал за опаковки. Опаковките от пластмаси са евтини и леки, издържат на вода и различни химикали, лесно се получават и обработват, могат да бъдат произвеждани в най-различна форма. Поради голямото им разнообразие, те имат и различни свойства – някой от тях са твърди и чупливи, други удароустойчиви, трети са пластични или дори еластични. Но широката им употреба в наши дни е причината за образуването на много отпадъци. Пластмасите са едни от най-големите замърсители и
разграждането им в природата е сравнително бавно – за период от около 300 години. Пластмасите имат голям обем спрямо теглото си и бързо изчерпват капацитета на депата. Най – често за производство на опаковки се използват материалите: полиетилен – високо (LDPE) и ниско налягане (HDPE), полипропилен (PP), поливинилхлорид (PVC), полиетилентерефталат (PET), полистирен (PS) и други.
Пластмасите се използват широко в ежедневието ни като опаковки и изискват специално отношение от страна на потребителите. За правилното им рециклиране е необходимо след първоначалното сортиране в домакинството, да бъдат допълнително разделяни по видове, тъй като често пъти смесването на различни видове пластмаси може да доведе до проблеми при производството на нов продукт, поради различните им свойства и състав.
Като „недостатък“ могат да бъдат посочени и по-голените разходи за събиране и транспортиране предвид малкото им специфично тегло (за получаване на 1 тон суровина, например, са необходими повече от 20 000 бутилки). От друга страна, малкото относително тегло на пластмасите позволява изработването на съответния продукт при използването на по-малко материал. Широко разпространен начин за оползотворяване на отпадъците от пластмаси е рециклирането им, като само в Германия годишно се преработват около 600 000 тона. Възможно е отпадъците да бъдат механично рециклирани, като новите изделия се произвеждат от отпадъци от пластмаси. Химическо рециклиране – това е разграждане до съставящите ги нискомолекулни въглводородни съединения. По този начин пластмасите заменят природния суров петрол или въглища при производство на стомана или метанол.
 Енергийно оползотворяване - този начин на преработка също е за предпочитане пред обезвреждането, поради високата калорична стойност на пластмасовите отпадъци и се използва за производство на топло и електроенергия. Въпреки всички свои предимства, пластмасите трябва екологосъобразно да бъдат оползотворявани и/или рециклирани, за да не се създават рискове от замърсяване на околната среда.

Видове пластмаси
Термопластични – омекват при нагряване и се втвърдяват при охлаждане. Повече от 80 % от пластмасите са от този тип. Основните се произвеждат от:
- Полиетилен - той е нетоксичен и практически физиологически безвреден, поради което се използва за производство на изделия за бита, опаковъчни материали и в медицината. Половината от произвеждания полиетилен се използва за получаване на полиетиленово фолио.
- Полипропилен - има обширен обхват на приложение. Използва се за направата на чаши, чинии, градинска мебел, твърди опаковки, за медицински изделия (спринцовки), тигани, фолиа, тави, хранителни контейнери, тави и др. Полипропиленови влакна се използват при направата на килими.
- Поливинилхлорид - характеризира се с високата си химична устойчивост на киселини, основи и смазочни масла. Поливинилхлоридът нe ce възпламенява и практически не гори. Тези му свойства са направили поливинилхлорида ценен материал за производство на тръби и детайли за строителството, нефтохимическата промишленост и др. Все по - рядко се използва за направата на опаковки.
- Полиетилентерефталатът - високомолекулно съединение с линейна макромолекула. Благодарение на високите си диелектрични характеристики и механична якост полиетилентерефталатът се използва за получаване на химични полиестерни влакна, полимерни фолиа (филми) и електроизолационни лакове.
Термоустойчиви пластмаси – втвърдени са със специални химически вещества и не могат да бъдат разтопявани или формовани. Поради тази причина термоустойчивите пластмаси, чието количество е приблизително 20 % от цялото количество пластмаси, са по-трудно рециклируеми, въпреки че могат да се използват навсякъде като пълнители.
Примери за термоустойчиви пластмаси са полистерополиолите:
• Полиуретан (PUR) – бои, мазилки, предавателни механизми, диафрагми на машини, бензинови резервоари, кушетки, дюшеци и седлаки за автомобилни купета;
• Разпенен полиуретан – хидро и топло изолации в строителството, ходила на обувки и др.;
• Епоксидни смоли – адхезивни материали, спортни съоръжения, лодки, електрически и автоматични компоненти;
• Фенолати – пещи, тостери, дръжки за ножове, автоматични части и циркулиращи маханизми;



Разделно събиране на пластмаси

В повечето европейски държави е въведено в практиката отделянето на пластмасите в домакинствата и допълнителното им сортиране преди преработването им. Процесът по допълнителното им сортиране се извършва на претоварни станции или сортировъчни площадки, които биват изграждани в близост до депата за битови отпадъци или до предприятията за преработка. В последните години е широко разпространено маркирането на пластмасите, което създава предпоставки за правилното им сортиране
по видове. Съществуват 4 основни техники за разделяне:

Механично разделяне
Сортирането се извършва ръчно чрез идентификационния им код или автоматично чрез използване на детектори, работещи в близката инфрачервена област.



Химическо определяне
Приложимо обикновено за PVC контейнери (хлорът може лесно да бъде определен).

Разделяне по плътност
Флотационни техники разделят полимерите от другите материали в зависимост от тяхната плътност. Тази техника също се използва масово за разделянето на полиетилена и полипропилена, (които са по-леки от водата), от поливинилхлорида и полиетилентерефталата,
(които са по-тежки).

Електростатично разделяне
Частично използвано за разделяне на PET и PVC. Класификацията се извършва въз основа на статичните електрични заряди.

Прието е вече разделените видове пластмаси да се наричат фракции. Най -малката фракция е от разпенен полистирен (EPS), по - известен като „стирофом“ или „стиропор“. Други фракции, получавани в сортировъчните инсталации, са тези на PP, PET и PE. Днешните технологии позволяват пластмасите дори да бъдат разделяни по цвят. От технологична гледна точка всяко ниво на сепарация е изпълнимо.

Рециклиране

Преди да се премине към процеса на рециклиране на пластмасите, е необходимо да се предприемат няколко стъпки. За производството е нужно да има пречистен поток от суровини за изработката на изделия от пластмаса. Това също изисква отпадъците от пластмаса да бъдат нарязани и регранулирани. В рециклиращите предприятия първоначално отпадъците от пластмаса се шредират (грубо смилане) и след това се нарязват на по -дребни части. Последователно преминават през различни фази: миене, ново разделяне на фракции, изсушаване преди регранулирането им. Пластмасите, които са силно замърсени и не могат да бъдат почистени, се превръщат в брикети, гранули и се агломерират. Рециклирането на повечето пластмасови отпадъци се осъществява механично. В стоманодобивната индустрия, смесените пластмаси се използват за производство на чугун. Използва се редукционен процес на възстановяване
на кислорода от желязната руда. При 2000 ° C пластмасите се преобразуват в CO и H, които превръщат желязната руда в чугун или стомана. По този начин се запазват ценни ресурси като газ, нефт или въглища в основните производствени процеси.
От рециклираните пластмаси могат да се произвеждат различни крайни продукти - фибровлакна за текстилната промишленост, килими, дюшеци и дрехи, канализационни тръби, подметки на обувки, подови настилки, щайги и саксии за цветя, офис - принадлежности и други.
Производството от рециклирани пластмасови отпадъци вместо от „свежи“
суровини може да спести 85 – 90% от енергията.

Ограничения при рециклирането на пластмаси

Механично рециклираните смесени пластмаси се използват за изработване на домакинска мебелировка, покривни конструкции, кабелни покрития, огради, контейнери, палети, стоки за бита.
Правени са проучвания относно влиянието на рециклирането върху отделянето на „зелени газове“ в атмосферата и във всички случаи то е доказало предимствата си пред останалите методи като например енергийно оползотворяване или обезвреждане. Само в случай, че дейностите по разделното събиране, сортиране, транспортиране и обработка не са с подходяща логистика, можем да твърдим, че има частични вреди, нанесени върху околната среда. Правени са опити за замяна на пластмасите с друг материал, но това не би могло да доведе до разрешаване на проблема с образуване на отпадъци от опаковки, тъй като в този случай ще бъдат заменени едни видове опаковъчни материали с други.

Оползотворяване на енергията

Когато е невъзможно да се отделят пластмасите от общия поток отпадъци, те могат да се използват за генериране на енергия. Възможностите за избор включват: изгаряне с отделяне на топлинна енергия, производство на гориво от отпадъци или на гориво от опаковки, тъй като калоричността на повечето пластмаси е много висока. Досега се смяташе, че се отделят много емисии на вредни газове при изгарянето на отпадъци, съдържащи пластмаси. Изследвания сочат, че при правилно управление на процесите при изгаряне, (особено отделянето на съдържащите хлор отпадъци от общия поток отпадъци, предназначени за изгаряне), високото съдържание на пластмаси в общите отпадъци води до намалени емисии на CO, по -пълно изгаряне, намалени нива на SO2 и няма увеличаване на отделеното количество диоксини и фурани.

Бъдещи насоки

Бъдещите направления за развитие на технологиите и разработването на нови видове пластмаси, ще усложни тяхното рециклиране и оползотворяване, но също така може да увеличи възможностите за по-дълго ползване на даден електроуред и т.н. В областта на производството на опаковки от пластмаса се правят опити те да се заменят с биоразградими материали. Засега новите материали са скъпи и изискват
внедряването на нови технологии за опаковане. Усилията на всички потребители трябва да бъдат насочени към съхраняване на ценните суровини и материали и връщането им отново в цикъла на производство. В тази връзка, за да бъдат постигнати високи нива на рециклиране и оползотворяване на отпадъците от пластмаси, трябва да бъдат положени усилия от цялото общество при разделното събиране и да бъде избиран само като краен вариант обезвреждането им чрез депониране.

Хартиени и картонени опаковки

 Производството на хартия се основава на свързването на целулозни влакна, добивани от дървесни, лесно преработваеми линейни фибри. Този материал е гъвкав, лесен за формуване, печатане и декориране. Предварителната обработка на отпадъчната хартия и картон изискава те да бъдат ръчно или автоматично разделени по видове.
 Въвеждането в производството на хартия на щадящи околната среда технолигии, които не замърсяват въздуха и водата, често става с цената на много усилия и значителни инвестиции от страна на производителите в този сектор. Отделянето на замърсители в околната среда е намалено драстично в сравнение с периода на 70 – те – 90 – те години. Все още обаче това е една от големите цели, които си поставят производителите в хранителната индустрия.
 Въпреки, че не може да се каже, че всички проблеми с околната среда са разрешени, производството на хартия е на прав път. Не е възможно или необходимо да се рециклира цялото събрано количество хартия, тъй като тя трябва да отговаря на определени хигиенни норми при влагането й в нови продукти. Хартията и картонът, от гледна точка на техния произход от дървесина, имат висока калорична стойност и могат да бъдат оползотвотени.

Опаковки от метали
 
В наши дни стоманата и алуминият са широко разпространени. И двата метала се обработват лесно и от тях се получават най-различни форми. Те осигуряват добра защита на консервирания в тях продукт. Алуминиевата опаковка обаче е почти 3 пъти по-лека в сравнение със стоманената, по тегло тя се приближава дори до пластмасовата.
На повърхността на алуминия се образува тънък оксидиран слой, който го предпазва от по-нататъшно ръждясване. Алуминият провежда по-добре топлината от стоманата – търговците повече го ценят, защото по-бързо могат да нагреят или охладят напитката опакована в него. Лекотата, с която се превръща във фолио е друго негово преимущество. Плюс на стоманата в опаковането е, че е по – евтина. И двата метала се рециклират лесно.
 Първата консерва била направена в Англия преди около 250 години.
Доколко консервните кутии са безвредни за храните в тях, е практически
невъзможно да се разбере. Специалисти смятат, че под въздействието на по-агресивни субстанции (мазни храни, кисели сокове, енергийни и алкохолни коктейли, бира и др., т.е. промяна на pH) вредните метали могат да преминат в тях. Рискът  от това да се случи  расте заедно с продължителността на съхранението. За да се избегне това не трябва да се оставят отворени консерви, дори в хладилник или би могло да се закупуват
по-малки опаковки на използваната храна. Ако все пак е останало количество храна от консерва, най-добре е да се прехвърли в добре стъклен съд. Смята се, че стъклените прибори са най-безвредни за човека. 

Стъклени опаковки

 Стъклото, заедно с хартията е най-традиционният опаковъчен материал.
 Стъклото е широко използвано още от древни времена. Произвежда се от леснодостъпни и сравнително евтини суровини: пясък, силициев диоксид, натриев карбонат и доломит, варовик, мрамор и натриев сулфат.
 Съвременните технологии позволяват на производителите на стъкло да произвеждат съдове с една и съща здравина, като използват по –малко суровини, известни като леки добавки.
 За да може стъклото да се използва отново в производството и да бъдат намалени разходите по допълнителното му сортиране, е необходимо то да бъде разделено правилно от крайните потребители. Въведена е система за разделното му събиране, която позволява получаване на качесвен краен продукт без странични примеси. Тъй като разделянето на стъклото се извърша още в домакинствата, е важно в обществото да се създаде позитивна нагласа по отношение рециклирането на този материал.

Многократна употреба на стъкло

 Бутилките, които се предвийда да бъдат върнати, които са измивани многократно и използвани, следва да бъдат по –здрави отколкото бутилките, които са предназначени за еднократна употреба. Съотвенто при производството на бутилки за многократна употреба се влагат значително повече суровини. Общият баланс на използваните суровини за бутилки за многократна употреба в сравнение с този на бутилки за еднократна, е по – благоприятен  с всяко следващо връщане и нова употреба. Обратното – когато бутилката за многократна употреба се изхвърли след еднократно ползване, на практика  се използват много повече суровини, отколкото биха били необходими за бутилка за еднократна употреба. Икономически схемата за многократна употреба на стъклените бутилки е изгодна в по – малките населени места и при добра логистика могат да се намалят разходите и замърсяването на въздуха при транспортирането им до мястото на пълнене. В българското законодателство са създадени облекчения за тези, които желаят да въведат депозитна или друга схема за многократна употреба на опаковки като опаковките за многократна употреба се считат за пуснати на пазара само веднъж независимо от броя на употребите им (чл.26 от Наредба за опаковките и отпадъците от опаковки).

 Депозити 

 В повечето държави от Европейския съюз, за голяма част от пусканите на пазара стъклени опаковки, е въведена депозитна система, която стимулира потребителите да връщат празните стъклени опаковки. В тези държави има различни насърчаващи механизми и инициативи за връщане на стъклените опаковки. За целта депозитите следва да бъдат достаъчно високи, въпреки че това влияе отрицателно върху крайната цена на продукта.



Предимства на рециклирането и влияние на многократната употреба върху ОС

 Бутилките за многократна употреба премахват необходимостта от производството на нови бутилки, но все пак остават разходите за нови етикети и капачки, за събиране, транспортиране, измиване и следващо напълване. Влиянието върху ОС от тези дейности се оказва, че не е по – малко, отколкото при всеки друг промишлен процес. Най – голямо въздействие оказват събирането и транспортирането на стъклените опаковки, следвани от големи разходи на вода и почистващи препарати необхоими за спазване на строгите хигиенни изисквания. В същото време многократната употреба е един процес, при който могат да се реализират икономии на суровини и енергия. След направените анализи разход – полза се отчита, че многократната употреба на стъклени опаковки е значително по – добро решение за опазване на ОС, отколото депонирането им. Суровините, от които се произвежда стъклото са евтини и в изобилие. Въпреки това съществуват много причини, поради които стъклени продукти би трябвало да се рециклират, а не просто да се изхвърлят, ако няма да се използват повторно в същия вид. Причините са следните:
1.    ограничава се въздействието върху ОС при добива на суровини
2.    икономисват се суровини
3.    икономисва се пространство в депата
4.    спестява се енергия в предприятието за стъкло, поради това, че рециклираното стъкло се топи при по – ниска температура от производството на ново стъкло.
 По отношение на употребата на гориво, всеки тон стъклени трошки, внесени в пеща, икономисват от 20% до 48% енергия. Пещите за стъкло могат да приемат различни количества стъклени трошки във всеки един момент достигайки до 80% и повече. Използването на отпадъчно стъкло намалява с 20% замърсяването на въздуха с емисии от азотни окиси, прах и въглероден диоксид, а а отпадъците от добива на суровини за производството на стъкло до 80%.
 През последните десетилетия рециклирането на стъкло нараства. Вече има много добри технологии, при които използваните стъклени опаковки се сепарират по цвят преди влагането им в краен продукт. При преработването от стъклото се отделят всички замърсявания (от метал, порцелан, неметал). Съществуват иновационни проекти за използване на нискокачествено натрошено сцетно стъкло като заместител на материали в стоителстрото например. Това има положителен ефект за ОС, като спестява увличането на суровини, поради което възможността за оползотворяване на натрошено стъкло не трябва да се отхвърля. Ако събраното стъкло се използва от преработвателите, то трябва да бъде колкото е възможно по – малко замърсено и правилно сортирано. В много страни има дисбаланс между цвета на произведеното ново стъкло и това на събраното. Той се дължи на вноса на огромни количества бира, вино и концентрати в цветни стъклени бутилки. Над 60% от стъклените трошки са от цветно стъкло, а повече от 70% от новото производство е прозрачно стъкло.

Нормативна уредба

ДИРЕКТИВА 94/62/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 20 декември 1994година относно опаковките и отпадъците от опаковки задължава производителите и вносителите на опаковани стоки да осигурят съответствието на опаковките и техните компоненти на определени специфични изисквания/критерии. Чл. 9.1. на Директива 94/62, изисква от страните членки да допускат на пазара самоопаковки, които отговарят на определени основни изисквания, които са допълнени с мерки за предотвратяване чрез Директива 2004/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година за изменение на Директива 94/62/ЕО. Европейската комисия съдейства за насърчаването на предотвратяване чрез стимулиране наразвитието на подходящи европейски стандарти, които имат за цел да намалят до минимум влиянието на опаковките върху околната среда.
Основните изисквания към опаковките и производителите на опаковани стоки, могатда бъдат обобщени, както следва:
- Обемът и теглото на опаковката са ограничени до минималното адекватно количество, за да се поддържа необходимото ниво на безопасност, хигиена и приемливост както на опакования продукт, така и за потребителя;
- Наличието на вредни и други опасни вещества и материали като съставки на опаковъчния материал или на някой от опаковъчните компоненти е сведено до минимум (в чл. 11 са указани минималните допустими количества тежки метали);
- Опаковките трябва да подлежат на най-малко една от следните операции: рециклиране, оползотворяване чрез получаване на енергия или чрез органично оползотворяване;
- Ако е възможна повторна употреба на опаковката, тя трябва да отговаря на съответните изисквания за тази цел, както и на поне една от споменатите по горе възможности за оползотворяване.
Европейският комитет по стандартизация (CEN) подготвя стандарти, които осигуряват средства за установяване изпълнението на Основните изисквания. Европейските стандарти са въведени в България чрез потвърждаване за прилагане като български стандарти.
В българското законодателство изискванията към пусканите на пазара опаковки са представени в чл. 4. от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки (Обн. ДВ. бр.19 от 9 Март 2004г., попр ДВ. бр.56 от 29 Юни 2004г., изм. ДВ. бр.104 от 26 Ноември 2004г., изм. ДВ. бр.58 от 15 Юли 2005г., изм. ДВ. бр.53 от 10 Юни 2008г.)
Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2008 г.) Лицата, които пускат на пазара опаковки са длъжни да произвеждат или внасят опаковки, които отговарят на следните изисквания:
1. при производството на опаковките да се осигури:
а) ограничаване на теглото и обема им до минимум, но до степен, при която опаковката обезпечава безопасността, хигиената на опакования продукт и приемливостта за потребителя;
б) свеждане до минимум на вредните и опасните вещества и материали в състава и в компонентите им по отношение на образуваните емисии, пепели или инфилтрат, когато отпадъците или остатъците от дейностите по управление на отпадъците от опаковки се изгарят или депонират;
2. при проектирането, производството и разпространението на опаковките да се позволи многократната им употреба или оползотворяването им, включително чрез рециклиране, и да се ограничи във възможно най-голяма степен въздействието на опаковките върху околната среда при обезвреждането на отпадъците от опаковки или остатъците от дейностите по управление на отпадъците от опаковки;
3. за годност за многократна употреба на опаковките при едновременно изпълнение на следните условия:
а) физичните свойства и характеристики на опаковките да позволяват при използването им по предназначение да се извършат определен брой употреби или обращения на опаковките;
б) да е възможно употребените опаковки да бъдат обработвани така, че да се осигури спазване на изискванията за опазване на човешкото здраве и безопасност;
в) да е възможно да се изпълнят изискванията за оползотворяемост, когато повече не могат да се употребяват многократно и се превръщат в отпадъци;
4. опаковките, от които се образуват отпадъци от опаковки, предназначени за оползотворяване чрез рециклиране на съставящите ги материали, да бъдат произвеждани по такъв начин, че в съответствие с действащите стандарти определен процент от теглото на използваните в тях материали да може да бъде използван при производството на продукти, които ще се пускат на пазара; този процент може да варира в зависимост от вида на материала, от който е изработена опаковката;
5. отпадъците от опаковки, които са предназначени за оползотворяване чрез изгаряне с оползотворяване на енергията, трябва да притежават определена минимална калорична стойност, която да позволи оптимизиране на процеса на енергийното им оползотворяване;
6. отпадъците от опаковки, които са предназначени за оползотворяване чрез компостиране, трябва да се състоят от такива биоразградими материали, които не затрудняват разделното им събиране, процеса на компостиране или други дейности, свързани с тези отпадъци;
7. биоразградимите отпадъци от опаковки трябва да са съставени от материали, позволяващи физично, химично, термично или биологично разграждане, така че по-голямата част от получения компост да се разгражда до въглероден диоксид, биомаса и вода.
Съгласно чл. 5 от НАРЕДБА ЗА ОПАКОВКИТЕ И ОТПАДЪЦИТЕ ОТ ОПАКОВКИ Обн. ДВ. бр.19 от 9 Март 2004г., изм. ДВ. бр.29 от 8 Април 2011г. (1) лицата по чл. 11, ал. 1 и 2 ЗУО маркират всяка пусната от тях на пазара опаковка със:

1. идентификационен номер и/или абревиатура;

2. маркировка за рециклиране на опаковката и вида на материала, от който е изработена, съгласно Фигура 3;
   
3. маркировка за разделно събиране на отпадъците от опаковки (Фигура 4).

Маркировка за рециклиране на опаковката и вида на материала, от който е изработена

Международният символ за рециклиране е широко възприет символ обозначаващ материали, които подлежат на рециклиране (Фигура 3). Съставен е от три „гонещи“ се стрелки образуващи т.нар. Мьобиусова лента с триъгълно очертание и символизиращи кръговрата в природата.
   
Съгласно Приложение 3 към чл. 5, ал. 1, т. 2 от НАРЕДБА ЗА ОПАКОВКИТЕ И ОТПАДЪЦИТЕ ОТ ОПАКОВКИ Обн. ДВ. бр.19 от 9 Март 2004г., изм. ДВ. бр.29 от 8 Април 2011г. между трите стрелки се поставят цифри - т. нар. идентификационен код), а абревиатурата за материала на опаковката се поставя под графичния знак.
В литературата се среща информация, че пластмасите, които е желателно да избягваме са тези, с номера 3(PVC), 6(PS) и 7(PC). Практиката показва, че дълги години, след въвеждането на някои видове пластмаси, които преди това са считани за абсолютно безвредни се оказва, че далеч не са така безобидни, а напротив – имат много вредно влияние върху човешкия организъм.

Маркировка за разделно събиране на отпадъците от опаковки
Всеки производител или вносител трябва да поставя означение, че отпадъкът от опаковката се събира разделно. Най-популярния знак за означаване на разделното събиране е т.нар. “човече с кошче”, което изглежда по следния начин (Фигура 4):

Разделното събиране може да се означава и по друг начин, включително и чрез надпис: “Разделно събиране”.
Символът на "зелената точка" е въведен от Duales System Deutschland (Фигура 5). Организацията е създадена през 1990 г. Нейната цел е развитие чрез "зелената точка" на екологично съобразена, пестяща ресурси икономика, движеща се в затворен кръг по отношение на опаковките. Тя е териториално ориентирана система за събиране, сортиране и преработка на отпадъци от опаковки, работеща на база на частната икономика. Нещо повече, Duales Systеm, която понастоящем има структурни единици в лицето на над 600 промишлени и търговски предприятия, гарантира, че употребените опаковки не се събират на сметищата, не се изгарят, а в съответствие с определените квоти в Наредбата за опаковките в Германия /в сила от 1991 г./ "се преработват като материали", т.е се рециклират.

180
com_content.article
(8 гласа, оценка 4.00 от 5)
Отпадъци от опаковки законови изисквания4.00 от 50 от общо 8 гласували.


Данни за автора
Галина Димитрова
Author: Галина Димитрова
Еко проект

Внимание забранено е копирането на статиите без изричното разрешение от администратора на сайта или авторите на самите статии

Еко проект е сайт с идеална цел, това означава, че сайта се прави на доброволни начела, информацията в него е авторска в по-голяма част. Ако желаете да стани автор в нашия сайт моля пишете ни!