Синхронизиране на Европейското законодателство в областта на оценката и управление на качеството на атмосферния въздух
Наредбата регламентира отговорностите на компетентните органи на местно и на национално ниво за мониторинг, оценка и управление на качеството на атмосферния въздух на територията на страната. Наредбата вменява на общинските власти отговорността за разработване и прилагане на програми за намаляване нивата на атмосферните замърсители и достигане на установените норми за съдържание на вредни вещества във въздуха.
Последователно в периода 2000 - 2007 г. в националното законодателство са транспонирани и четирите дъщерни директиви на Рамковата Директива - 99/30/ЕС, 2002/3/ЕС, 2000/69ЕС и 2004/107/ЕС.Дъщерните директиви регламентират съответните норми за съдържание на атмосферни замърсители, конкретни изисквания към броя и вида на пунктовете за мониторинг на въздуха, референтни методи и средства за измерване нивата на атмосферните замърсители, честота и продължителност на измерванията, предоставяне на информация на населението, обмен на информация и докладване до Европейския съюз.
През 2010г. в националното законодателство е транспонирана и Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа. В следващата таблица е представено съответствието между Европейските директиви и националните нормативни документи в областта.
|
Европейско законодателство |
Национално законодателство |
|
Рамкова Директива 96/62ЕС за оценка и управление качеството на атмосферния въздух |
- Закон за чистотата на атмосферния въздух (Обн. ДВ. бр.45 от 28 Май 1996г., последно изм. ДВ. бр. 32 от 24 Април 2012г.) - Наредба №7/1999 год. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух (ДВ, бр.45/1999г. в сила от 1.01.2000г.) |
|
Директива 99/30/ЕС за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух |
Наредба №9/1999 год., изм. и доп. 2006 за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух |
|
Директива 92/72ЕС за норми за озон в атмосферния въздух |
Наредба №8/1999 год. за норми за озон в атмосферния въздух |
|
Директива 2002/3/ЕС за норми за озон и алармени прагове за нивата на озон в атмосферния въздух |
Наредба №4/2004г. за норми за озон и алармени прагове за нивата на озон в атмосферния въздух. |
|
Директива 2000/69ЕС за норми за бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух |
Наредба №1/2004г. за норми за бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух |
|
Директива 2004/107/ЕС за тежки метали, арсен и полиароматни въглеводороди в атмосферния въздух. |
Наредба №11/2007г. за норми за арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух |
|
Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа |
Наредба № 12 от 15.07.2010г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух (в сила от 30.07.2010 г.Обн. ДВ. бр.58 от 30 Юли 2010г.) |
В съответствие с изискванията на горепосоченото европейско и национално законодателство със заповед на Министъра на околната среда и водите територията на страната е разделена на шест района за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ): Столичен, Пловдив, Варна, Северен/Дунавски, Югозападен и Югоизточен.
Анализът на данните за качеството на атмосферния въздух на територията на страната се извършва по райони, като се отчита и спецификата на всяко населено място, в което се извършва контрол.
Източник: ИАОС
Синхронизиране на Европейското законодателство в областта на оценката и управление на качеството на атмосферния въздух
