Еко Проект

Екологичното списание

Вие сте тук:Home Природа Приони същност и характеристика

Приони същност и характеристика

Според постулатите на централната догма на молекулярната биология се приема за невъзможно да се случва друго освен: цялата информация на клетките е съхранявана в ядрата им в молекула биополимер, наречена ДНК.

Тази информация “повелява” изключително точното и специфично за всеки вид организъм производство на протеини. Последните са друг тип биополимери, които реално извършват почти всички функции в организма – от снабдяването на клетките с кислород до тяхното размножаване. За да изпълняват нормално функциите си, протеините трябва да имат определена пространствена структура (конформация). Или с други думи – посоката на информацията е ДНК=>белтък. Догмата не „позволява” възможността белтъкът да предава наследствена информация за друг белтък. Природата обаче е на друго мнение.

В търсене на причинител на ТСЕ, група “еретици” откриха преди повече от десет години интригуващ факт. Някои протеини могат да променят конформация си (да се пренагънат в друга форма) и така да се увековечават чрез самовъзпроизвеждане (без да им е нужна ДНК). Тези протеини получиха името приони (инфекциозни протеини). Тези загадъчни същества (ако могат въобще да се приемат като отделна форма на живот) не притежават ДНК и, което е по-страшно, не могат да бъдат разпознати от стражите в организма – клетките на имунната система. Това е съвсем логично. Имунната система засича и унищожава и собствени протеини, когато са с променен ред на изграждащите ги елементи –аминокиселините. Прионите, подобно на мимикрията на хамелеоните, имат строеж на собствени (добри) молекули, а заблудата на имунната система коства живота на 100 % от засегнатите индивиди.

Откриване на прионите

Прионите са известни на науката едва от 1982 г., когато професорът по неврология и биохимия Стенли Прусинър и неговият екип от учени от Училището по медицина на Университета на Калифорния в Сан Франциско успяват да ги изолират и да изяснят биохимичната им същност.
Стенли Прусинър получава Нобелова награда за физиология или медицина през 1997 г. за това изследване.
Именно прионите са тези, които предизвикват четири вече регистрирани заболявания при човека: SSPE (субакутен спонгиоформен паненцефалит), болестта Куру, CJD (болестта на Кройцфелд-Якоб), GSS (синдромът на Герстман-Щрауслер). По животните такива са скрейпи по овцете и козите, трансмисивната енцефалопатия по норките, хронично линеене по сърните, елените, лосовете и антилопите, болестта "Луда крава" и др. Болестите са наречени общо трансмисивни спонгиоформни енцефалопатии (ТСЕ). Инфекциозният агент бил наречен „прион“.(инфекциозни протеини), което идва от първите букви на английските думи – PRoteinaceous Infectious particle, а окончанието ON идва от белтъчната съставка на вирусите, наречена viriON. Специфичният белтък, от който е съставен, бил наречен PrP.

Приони и тяхната същност

Изолирани в чист вид, самите приони имат форма на удължени пръчици с молекулна маса от 25000-30000 [D]. Подобна молекулна маса имат и повечето от обикновените белтъчни молекули в клетката. Редица учени предполагат, че те са неправилно нагънати белтъци, чиято първична структура на полипептидната верига не се различава от тази на обикновените клетъчни белтъци. След синтезата им в нервните клетки те претърпяват неизвестни засега промени. Независимо че имат същата аминокиселинна последователност, както някои клетъчни белтъци, те имат различна пространствена структура. Засега, наред с останалите въпроси около тях, учените все още не са изяснили от какво се определя усилената синтеза на такива променени белтъци в заразените клетки. Геномът и начинът на възпроизвеждане на прионите все още не са известни.

Структура и биологични свойства на прионите

Прионите са най-малките познати живи същества.Те представляват "инфекциозен белтък" съставен от около 250 аминокиселинни остатъка  - продуктът на гена Prnp. Биологичните свойства на прионите са следните: дълъг инкубационен период, неспособност на тези агенти да предизвикват имунен отговор у гостоприемника (те не индуцират интерферон и предизвикват хронични дегенеративни, а не възпалителни процеси), промени в ЦНС и др. Прионите са устойчиви на високи температури (до 138ºС), устойчиви са спрямо някои протеази, нуклеази, формалин, йод, фенол, хлороформ и др. Устойчивостта на инфекциозните приони се дължи на промяна в конфигурацията на някои мембранни гликопротеини свързващи се с прионите и съдържащи се в мембраните на нервните клетки. Гликопротеиновата структура се променя от алфа тип (спирална структура) в бета (листовидна), при която приона е по-стабилен. По химичната си природа те представляват сиалогликопротеиди като към страничните вериги на изграждащите ги аминокиселини са прикрепени въглехидратни остатъци. Днес се предполага, че нормално в клетките на бозайниците се съдържа ген наречен PrP, който носи информация за синтез на приони, защитаващи мозъка срещу деменции и други дегенеративни заболявания свързани с възрастта. Понякога обаче вследствие на мутационни промени в PrP гена, се осъществява неправилно кодиране, което води до синтез на инфекциозен прион т.е. прионите са 2 вида - непатогенни и патогенни. Разликата между нормалните и инфекциозните приони се свежда до промяна в конфигурацията на третичната им структура и до заместването на единичните им аминокиселини-метионин, валин и др.Преходът от непатогенен към патогенен прион се осъществява или чрез мутация (на генотипно равнище) или чрез промяна в конфигурацията на гликопротеиновата структура (на фенотипно равнище). Можем да смятаме PrPSc за денатуриран белтък, доколкото той най-вероятно е загубил функцията си (каквато и да е тя). За сметка на това PrPSc е придобил нова способност: да превръща нормалната форма PrPС в нови молекули PrPSc! Дори и в клетката да има само една молекула PrPSc, тя ще се ”размножи” автокаталитично, тъй като никой не се сеща да спре транскрипцията на гена за PrP.Такива мутации могат да се предават в поколенията и това обяснява защо някои случаи на CJD при човека са наследствени.

 

Хипотези за репродукция на прионите

Съществуват различни хипотези относно репродукцията им, но като цяло се допускат три основни хипотези:
1.    Според прионовата хипотеза инфекциозният агент представлява самовъзпроизвеждащ се мембранен белтък (процес на обратна транслация). Това твърдение би представлявало революция в биологията като цяло, защото е известно, че синтезата на белтъци се извършва само върху матрица на нуклеинова киселина. Това би означавало определена последователност от аминокиселини да служи за матрица за синтезата на нуклеинова киселина.При подробни анализи в лабораторни условия днес е доказано, че само и единствено нуклеинови киселини могат да служат за матрица, върху която да се откопират съответните аминокиселинни последователности на белтъците. Обратната транслация би допуснала прехода на информация от белтък към ДНК (или РНК) в следната посока: “белтък --> РНК --> ДНК “
Така се влиза в противоречие с Централната догма в биолигията, според която преносът на информация се осъществява от нуклеиновите киселини към белтъците: “ДНК --> РНК --> белтък”
Поради тази причина доказването на прионовата хипотеза би предизвикало революция в биологията.
2.    Според клетъчната хипотеза се допуска, че генът, контролиращ аминокиселинната последователност на приона, може да е разположен в нормалната клетка на гостоприемника. По този начин прионът играе ролята на редепресор, който активира клетъчния геном за възпроизвеждане на инфекциозния белтък. Така прионът може да оказва пряко въздействие върху генетичната информация на клетката гостоприемник и да я пригоди за свои собствени нужди.
3.    Според третата вирусна хипотеза прионът притежава неустановена “скрита” ДНК, която активира генома на клетката за възпроизвеждане. Тази хипотеза би съответствала на правилата, установени в биологията за преноса на информация от ДНК към белтъците. Намирането на “скритата” ДНК на приона ще даде отговори на много от въпросите, вълнуващи учените и обществото. За съжаление до днес подобни опити са се увенчали с неуспех.
Характеристика на прионите като инфекциозни агенти
Прионите са белтъчни инфекциозни частици с размери  20–30 nm, които не съдържат нуклеинови киселини (РНК или ДНК). Тези необикновени инфекциозни агенти са видоизменени форми на широко разпространените нормални прион протеини.Човешките прион протеини се кодират само от един ген (гена Prnp) , намиращ се в късото рамо на хромозома XX . Продуктът от матричната РНК е гликопротеин, изграден от 253 аминокиселини. В N края на протеина се разполага последователност от 8 аминокиселини, която е повторена пет пъти. Този участък има висок афинитет към медните йони, следователно прион протеините (PrP) биха могли да играят роля в транспорта или метаболизма им. Изследванията през последните години показват, че в ранните етапи на прионните заболявания се наблюдава дисбаланс на мед в организма .PrP-генът постоянно се експресира в мозъка и в други тъкани на здрави животни и хора . Най-голямо количество на PrP се регистрира в ЦНС, по-точно в невроните. В значителна степен протеинът се експресира и в клетките на имунната система. Прионите се реплицират първо в лимфните възли, слезката и тимуса и след това в мозъка. Тези нормални протеини се наричат клетъчни PrP (PrPc). Инфекциозните, патологично изменени, изоформи на тези протеини се наричат scrapie-свързани прион протеини (PrPsc). PrPc и PrPsc имат идентична аминокиселинна последователност (първична структура),но различна вторична структура . Съществена разлика между нормалните и патологичните PrP се наблюдава в техните биофизични характеристики. PrPc са разтворими и напълно се разрушават при крайния етап на храносмилането, при въздействие с протеази (протеаза-чувствителни). PrPsc се продуцират, когато нормалните прион протеини, при които преобладават α-хеликазните структури, претърпят конформационни промени. Те могат да настъпят спонтанно или чрез мутация, вследствие на което PrPsc придобиват β-листовидна структура .Инфекциозните приони са неразтворими форми, устойчиви на протеолизата (протеаза-резистентни) в гастроинтестиналния тракт и поради това цял, неразрушен PrP може да достигне до чревната лигавица. Axon изказва предположение, че при абсорбцията му може да се предизвика заболяване . Eдин специален участък на прионната белтъчна молекула, наречен “разпознаващ елемент”, определя превключването от състояние на нормален протеин в състояние на прион. Това превключване стартира поредица от процеси, засягащи и други, нормални протеини в клетката – наречено конформационна каскада. Как точно? Прионите нарастват чрез слепване на изменените нормални протеини един към друг, като образуват по-големи частици, наречени пропагони. Когато множество пропагони се свържат се получава амилоидна мрежа. Самите пропагони представляват инфекциозните частици, които са носител на заразите и причиняват ТСЕ.Подобно на обикновените денатурирани белтъци PrPSc почти не се разтваря във вода и образува агрегати. Именно такъв агрегат представлява инфекциозната частица прион. Шапероните за жалост или не могат да разпознаят променената конформация, или не успяват да я превърнат обратно в PrPС. Агрегатът расте все повече за сметка на автокаталитичното превръщане на PrPС в PrPSc. Когато се уголеми твърде много, клетката загива, а той се оказва в допир с други клетки, в които може да продължи дейността си. Клетъчните мембрани, изглежда, не са сериозни препятствия за прионите.

Може ли инфекциозността от приони да се намали или отстрани?
•    Проведени са някои експерименти с вещества, за да се установи дали инфекциозността от приони може да бъде намалена или премахната. Едни от най-използваните вещества са протеазите – ензими,  който разграждат протеините. Протеазите намаляват прион инфекциозността наистина, но не са  напълно ефективни. Причина за това  са сравнително устойчивите PrPSc в сравнение с протеазно чувствителните  PrPC.
•    Също така чрез кипене един прион в разтвор на натриев додецил сулфат (SDS) инфекциозността от приони е намалена, тъй като протеина се денатурира
•    . На последно място, изключително високи дози радиация инактивират  приона,причинител на скрейпи , но това не е добро решение.

Заболявания
Инфекциозните приони причиняват заболявания, наречени трансмисивни спонгиформени енцефалопатии (TSE). Това са редки, бързо прогресиращи дегенеративни мозъчни заболявания с летален изход, от които боледуват хора и някои видове животни. Микроскопски заболяванията се характеризират с вакуоли, даващи порест вид на мозъчната тъкан, и отлагане на амилоиден протеин (прион протеин) в сивото вещество на мозъка. Амилоидите са неразтворими влакнести протеинни агрегати имащи специфични структурни черти. Анормалното натрупване на амилоид в органи (амилоидоза)  води до различни невродегенеративни заболявания. Тези заболявания са изключително редки при хората, не се предават от човек на човек, но заразяване може да се осъществи чрез инвазивни медицински процедури. Заболяванията се характеризират с дълъг инкубационен период (от 1,5 до 30 години) и хронично протичане без ремисия. Няма доказано лечение или профилактика. Наблюдава се загуба на двигателния контрол, парализа, деменция и смърт, обикновено настъпваща след пневмония. TSE при хората включва: болест на Creutzfeldt-Jakob (CJD), вариант на болестта на Creutzfeldt-Jakob v  (v CJD), Gerstmann-Straussler-Scheinker syndrome (GSS), Fatal familial insomnia (FFI) и Kuru.

Досега са описани следните механизми на предаване на TSE: при използване на дълбоки мозъчни електроди и контаминирани неврохирургични инструменти, трансплантация на корнеа или dura mater и чрез човешки растежен хормон и гонадотропен хормон от трупни хипофизи .

Прионите могат да се самозародят в организма било поради неизяснени случайни фактори, било по генетични причини – има алели на гена за PrP, чиито продукти са твърде склонни да се превръщат в PrPSc.

Другата възможност е прионите да проникнат в организма отвън. За целта PrPSc трябва да премине през стената на храносмилателния или дихателния път или през плацентата. За щастие това става рядко – и трите прегради не са нагодени да пропускат цели белтъци. Но ако все пак проникне, PrPSc може да започне разрушителната автокаталитична каскада в новия си гостоприемник, независимо дали той е наследствено предразположен или не. Засега не е известен никакъв фактор, способен да спре или забави процеса, след като той вече е започнал.

Прионите са изключителни като причинители на заразни болести, тъй като са лишени не само от нуклеинова киселина, а и от ”индивидуалност”.

Последните доклади сочат, че дисбаланса на метали в мозъкa е един от основните причинители на PrP Sc свързанa невротоксичност, че основните механизми са трудно обясними на базата на наличната информация. Предложени хипотези включва функционална роля за PrP C в металната обмяната на веществата, и загубата на тази функция, поради агрегиране на болести, свързани PrP Sc форма, като причина за метал- дисбаланс мозъка.

Според степента на инфектираност, тъканите се делят на три групи :
•    Висока инфектираност – главен мозък, гръбначен мозък и очи
•     Средна инфектираност – ликвор, бъбреци, бял дроб, черен дроб, далак, плацента, лимфни възли
•    Ниска или неустановена инфектираност– кръв, съединителна тъкан, сърдечен мускул, надбъбречна жлеза, венци, периферни нерви, черва, простата, скелетна мускулатура, щитовидна жлеза, тестиси, носен секрет, слюнка, сълзи, пот, серозен ексудат, сперма, урина, фецес, мляко В таблицата са представени някои основни характеристики на заболяванията, причинени от приони при хора и животни .

Заболяване

(абревиатура)

Естествен

гостоприемник

Патогенни

прион протеини

(PrPsc)

Начин на предаване

1

2

3

4

При животните

 

 

 

Scrapie

Скрепи

Овце и кози

OvPrPSc

Чрез плацента или околоплодни води на болно животно

Transmissible mink

Encephalopathy (TME)

Енцефалопатия по норките

Норки

MkPrPSc

Чрез заразена храна

Chronic wasting disease

(CWD)

Атрофична болест на

елените

Мулета, елени и

лосове

MdePrPSc

Неясен

Bovine spongiform

encephalopathy (BSE)

Feline spongiform

encephalopathy (FSE)

едър рогат добитък

 

котки

BoPrPSc

 

FePrPSc

Чрез заразена храна

 

Чрез заразена храна

Exotic ungulate

encephalopathy (EUE)

ниала и куду антилопи

UngPrPSc

Чрез заразена храна

При хората

 

 

 

Kuru

Куру

човек

HuPrPSc

Канибализъм

Creutzfeldt–Jakob

disease (CJD)

 

Болест

на Кройцфелд–Якоб

човек

HuPrPSc

– При спорадични форми –спонтанна PrPC до PrPSc конверсия или соматична мутация

– При фамилни форми –мутация в PrP гена

– При придобити форми –инфекция чрез прионсъдържащи материали (напр.dura mater, електроди).

Вариант на болестта

на Creutzfeldt–Jakob

(vCJD)

човек

HuPrPSc

Инфекция чрез животински

продукти, съдържащи вируса

на BSE

GerstmannStraussler–Scheinker syndrome

(GSS)

Синдром на ГерстманЩройслер–Шайнкер

човек

HuPrPSc

Мутация в PrP гена

Fatal familial insomnia

(FFI)

Фатално фамилно

безсъние

човек

HuPrPSc

D178N мутация в PrP гена с

М129 полиморфизъм

 

•    Creutzfeldt-Jakob disease (CJD)
Болестта на Creutzfeldt-Jakob бива: спорадична (приблизително 85% от случаите), фамилна (приблизително 15%) и придобита (по-малко от 1%). През 1996 г. в Англия и Франция за пръв път е регистриран вариант на болестта на Creutzfeldt–Jakob ( CJD). Той се характеризира с това, че засяга значително по-млади хора, протича по-продължително, налице са ранни психиатрични прояви (депресия, апатия,изолация и делириум), болезнени сензорни симптоми, забавена проява на ясни неврологични симптоми и отсъствие на електроенцефалографски промени . Заболелите страдат от неволни и резки треперения на мускулите на краката(атаксия), липса на координация,която се разпространява към ръцете , неясен говор, инконтиненция, и в крайна сметка те не са в състояние на издаване на звуци или на преглъщане).
Класическата форма на болестта на Creutzfeldt-Jakob се среща рядко – на милион население приблизително един случай за година. Най-често засегнати са хората от възрас- товата група от 60 до 69 години. Семейната форма на CJD се наблюдава приблизително десет пъти по-рядко от спорадичната. При анализа на данните за случаите от CJD се констатира, че единственият логичен рисков фактор е фамилната обремененост. Не се наблюдава статистически значимо повишение на риска при лечение с кръв, кръвни и плазмени продукти .
До 1 декември 1999 година са регистрирани 45 случая на заболели от vCJD в Англия и един случай във Франция. Повечето заболели са под 40 години, а няколко от пациентите с  в юношеска възраст  Според Solassol и др. първият „пик“ на епидемията от vCJD е достигнат през 2003 годи-
на – до 6 октомври 2003 г. са описани 143 случая.

* Днес човешки растежен хормон се произвежда чрез биотехнологии инженерство (R-HGH), така че предаването на болестта на Кройцфелд-Якоб прион вече не е риск с тези рекомбинантни продукти.

•    Kuru (Куру)
През 1966 г. на о.Нова Гвинея, Гайдушек и сътрудници доказват, че болестта куру е също спонгиоформна енцефалопатия. Тя се пренася чрез ритуален канибализъм, при който жените и децата изяждат мозъка на починали близки мъже. Заболяването започва със смущения в походката, главоболие, характерно треперене на главата, трупа и крайниците, спазъм на лицевите мускули. Болестта продължава 6-9 месеца и е с фатален край. Докато скрейпи е широко разпространено в редица страни на Европа, Южна Америка, Азия и др., куру е ендемично заболяване, което се среща в канибалското племе фора в Папуа - Нова Гвинея. Хората там добре познават болестта и я наричат „смееща се смърт“, заради загубата на ума и безпричинните, идиотски пристъпи на смях в последната ѝ фаза.

•    Scrapie (Скрейпи)
Болестта скрейпи по овцете и козите е позната от повече от две столетия, но нейният инфекциозен характер бе доказан през 1963 г. От скрейпи боледуват възрастни овце: инкубационния период е от 2 до 4-5 години, болестта се разпространява много бавно, заразяването на част от новородените телета става при самото раждане, има летален изход.


•    "Луда крава"
Известна е от 1986 г., когато от заболяването умират стотици животни (т.нар. катастрофална епизоотия от гъбообразна енцефалопатия по говедата). Болните имат изменения в поведението, които се изразяват в страхливост, липса на ориентация, изменения в походката, тремор на крайниците, изменение в чувствителността и др. Медицинското наименование на болестта луда крава е спонгиформна енцефалопатия по говедата или BSB.
•    Gerstmann Straussler – Scheinker syndrome  GSS (Синдромът на Герстман-Щрауслер)
•    Fatal  familial  insomnia (FFI) Фатално фамилно безсъние
FFI  също е трансмисивна енцефалопатия. Краен резултат е загуба на координация, деменция и смърт.Наследствена!

Епидемиология
Тези спонтанни нарушения при хората са много редки, като засягат само един човек на милион в целия свят всяка година. Въпреки това, ТСЕ могат да достигнат епидемични размери, както се наблюдава в огнище на БФБ през 80-те и 90-те години във Великобритания. Разпространението на болестта се дължи на трудностите при идентифициране на отделните щамове на приони. Това означава, че след  досег на животните с болестта след нейното възникване в дадено стопанство в близост, не може да покаже, че е същият щам засяга и двете, което предполага предаване, или че второто огнище идва от съвсем друг източник.

Възможност за лечение или ваксина
Последните изследвания на Университета в Торонто и Caprion Pharmaceuticals е открил един възможен път, който може да доведе до по-бързо диагностициране, ваксина и дори лечение на болести на патологичен прион. В необичайно сгънати протеини, които причиняват заболяването е установено, че излагане на страничната верига от аминокиселини, които са сгънати правилно протеин не се излагайте. Антителата специално кодирани с тази страна верига последователност на аминокиселините е установено, че стимулират имунния отговор на необичайни приони и се оставя на нормалните протеини непокътнати. Друга идея предполага използването на потребителски пептид последователности. Тъй като някои изследвания показват, приони, които са съвкупност от бета структури барел, работа ин витро показват, че пептиди, съставени от бета-барел несъвместими аминокиселини може да помогне разбият натрупвания на прион.. И все пак една трета се отнася идея генетична терапия , при която ген протеазни устойчиви на протеин се счита за кодиране, че е грешка при няколко вида, и поради това нещо трябва да се потиска.

Прионовите заболявания при хората обикновено са свързани със сенилни хора, тъй като те обикновено се появяват след 40-годишна възраст. Причината е в това, че отнеме известно време на прионите, за въздействие  върху човешкото тяло, за разлика от хамстерите, които развиват болестта бързо. С развитието на болестта се наблюдава  загуба на моторния контрол, деменция и  парализа. Заболяването води в крайна сметка до смърт след пневмония обикновено. Тези симптоми са налице, прионите покусяват  централната нервна система (ЦНС). Както беше казано по-рано, смята, че PrP протеин, който мутира да се превърне в прион, е тясно свързан със синапси, които са конекторите на човешката нервна система. Затова мутация на протеина може да предизвика нарушения в предаването на електрическите импулси и както обикновено се случва при възрастни хора замяната на този протеин отнема много дълго или е възможно изобщо да не се осъществи. Когато мъртви хора се откриват в мозъка поставя особени симптоми като лезии, вакуоли, амилоид протеин и дава порести вид на мозъчната тъкан. Повечето от тези заболявания са наследствени, но някои като CJD се знае, че са спорадични.

Заключения и последни открития
Скорошни изследвания показват, че основният начин на заразяване  е чрез поглъщане. Смята се, че приони могат да се предават в околната среда чрез останките на мъртви животни и чрез урина, слюнка, както и други телесни течности. В последствие те могат да остават в почвата чрез свързване с глина и други минерали.
Напредъкът в областта на компютърните модели са позволили на учените да идентифицират съединения, които могат да послужат за лечение на прион причинени заболявания, като например комбинирани открити да се обвърже кухина в PrP C и стабилизиране на структурата, намаляване на количеството на вредните PrP Sc.
Наскоро, анти-прион антитела могат да преминават кръвно-мозъчната бариера и насочване цитозолни прион протеин (иначе основна пречка в прион фармацевтиката) са описани.
Какво точно се прионите, ние все още не знам. Но с развитието на методите за научни изследвания нещата започват да изглеждат по-ясни. Постижение на научно изследователската дейност е хормона, произведен чрез биотехнологичното  инженерство (R-HGH), който пречи на предаването на болестта на Кройцфелд-Якоб, но редица други заболявания могат да бъдат излекувани в бъдеще, включително и болестта на Алцхаймер, която засяга голяма част от населението, ако прионите  са свързани с нея. Както Стенли Прусинър каза:
„Ако прион е наистина един протеин и продукта на гена, роден на организма, това време може да са дошли за преразглеждане на това, което се разбира под понятието за инфекция.”


Всички прионови болести имат дълъг инкубационен период, 100% летален изход и етиологията им е все още недостатъчно изяснена. Ето защо днес прионите са едно предизвикателство към съвременната наука и събуждат широк обществен интерес.

Приони

182
com_content.article
(15 гласа, оценка 4.53 от 5)
Приони същност и характеристика4.53 от 50 от общо 15 гласували.


Данни за автора
Миглена Генкова
Author: Миглена Генкова
Еко проект

Внимание забранено е копирането на статиите без изричното разрешение от администратора на сайта или авторите на самите статии

Еко проект е сайт с идеална цел, това означава, че сайта се прави на доброволни начела, информацията в него е авторска в по-голяма част. Ако желаете да стани автор в нашия сайт моля пишете ни!